Срещата между компании и институции от България и китайската провинция Шанси показа нещо по-важно от обичайния интерес към двустранно сътрудничество: двете страни вече могат да говорят за конкретни проекти, пазари и инвестиции.
В отношенията между България и Китай не липсват срещи, делегации и декларации за добро сътрудничество. По-трудната задача винаги идва след тях: превръщането на политическата добронамереност в сделки, инвестиции и работещи партньорства.
Именно през тази призма трябва да се разглежда проведената на 17 септември в София Кръгла маса „Шанси – България за бизнес сътрудничество“, организирана от Департамента по търговия на провинция Шанси и Българо-китайската камара за индустриално развитие.
Събитието беше официално открито от заместник-министъра на земеделието и храните проф. д-р Крум Неделков. Но по-същественият въпрос беше какво се случва след протокола.
Отговорът може да се търси в състава на китайската делегация: 20 представители на 11 компании и организации с предварително формулирани интереси в сектори от фотоволтаици, машиностроене и фармацевтика до земеделие, вино, недвижими имоти, туризъм, традиционна китайска медицина и инженерни услуги.
Това е малка, но важна промяна в характера на българо-китайския икономически диалог. Разговорът постепенно се измества от „Искаме да си сътрудничим“ към далеч по-прагматичния въпрос: „Какво можем да направим заедно?“
Шанси търси повече от пазар
Шанси е известна като един от традиционните индустриални и енергийни центрове на Китай. Представителите на провинцията в София обаче показаха интерес, който надхвърля класическата индустрия.
Jinneng Holding Group и Jinneng Holding Coal Machinery Manufacturing заявиха интерес към фотоволтаици, оборудване, техническо сътрудничество, иновации и развитие на нови пазари.
Shanxi Agricultural University търси български научни партньори в области като горско стопанство, аграрна икономика и растителна защита. Sinopharm Weiqida Pharmaceutical, от своя страна, разглежда възможности за партньорства при активни фармацевтични субстанции.
Други представители на делегацията се интересуват от винопроизводство, недвижими имоти, културен и селски туризъм, традиционна китайска медицина и инженерни услуги.
Общото между тези интереси е показателно: България не се разглежда единствено като малък национален пазар, а потенциално и като партньор и вход към по-широката европейска икономическа среда.
Българското предимство може да бъде специализацията
България трудно може да се конкурира с Китай чрез мащаб. Но мащабът не е единственият източник на конкурентно предимство.
На Кръглата маса българската страна представи точно онези ниши, в които една сравнително малка икономика може да бъде интересна: специализирано земеделие, научни разработки, природни продукти, хранително производство, вино, агротехнологии и локални инвестиционни проекти.
Селскостопанската академия например обединява 25 научноизследователски института и четири научни центъра. Нейното портфолио включва стотици защитени сортове, породи, патенти и полезни модели, както и лицензионни отношения с бизнеса.
Това е ресурс, който рядко присъства в традиционната представа за българския износ. Но именно тук може да се крие по-интересната възможност: България да продава не само продукция, а знания, технологии и интелектуална собственост.
Подобна логика се вижда и при РАЙТ – АЕРОСПЕЙС – ПЧЕЛАКИ ЕООД, която представи технология, произлязла от аерокосмически изследвания и адаптирана за земеделието чрез антистресов биостимулант за растения.
Това вече е различен тип икономически обмен — не контейнер със суровина, а технология, която може да бъде адаптирана, лицензирана и мащабирана.
От розата и кориандъра до FMCG пазара
Традиционните български предимства също могат да получат нов прочит.
Vesselino Ltd., компания с повече от три десетилетия международен B2B опит и клиенти в над 55 държави, представи билки, ботанически съставки, етерични масла и продукти, базирани на българска роза. Компанията вече е регистрирана пред китайските митнически власти за износ на различни сушени билки.
Agritrade Ltd. постави на масата друга традиционна българска култура — кориандъра. Потенциалът тук не е само в продажбата на земеделска суровина, а в изграждането на постоянни канали за преработка, дистрибуция и достъп до китайския пазар.
Si Comercial 7 Ltd. показа другата страна на българската хранителна индустрия: производство в индустриален мащаб. Компанията разполага с капацитет от 30 тона дневно и над 14 000 изделия на час и търси в Китай не просто клиенти, а вносители, дистрибутори, търговски вериги и партньори за адаптиране и съвместно развитие на продукти.
Това разграничение е важно. Китайският пазар е достатъчно голям, за да направи успешното навлизане изключително привлекателно. Но той е и достатъчно различен, за да направи простия износ недостатъчен. Локалният партньор, дистрибуцията и адаптацията на продукта често са толкова важни, колкото самото производство.
Виното като бизнес — и като култура
Виненият сектор предлага почти огледална картина.
Shanxi Chateau Rongzi търси контакти с български винопроизводители, търговци, ресторанти и търговски вериги. От българска страна Винарска изба „Магура“ представи производство с история от 1967 г. и характерното естествено отлежаване на пенливи вина в пещерни условия край Рабиша.
Но виното има едно предимство пред много други продукти: около него може да бъде изградена цяла икономика от туризъм, гастрономия, култура и регионален маркетинг.
Затова потенциалът не е непременно еднопосочен. Българските вина могат да търсят място в Китай, докато китайски производители могат да използват български партньорства за по-добро разбиране и достигане до европейския пазар.
България като производствена база?
Може би една от най-интересните идеи, представени на срещата, идва от областта на традиционната китайска медицина.
Българската Yao Dao развива дейност в България и Португалия и търси партньори от Китай за доставка на суровини, технологии, лабораторен контрол, автоматизация и академично сътрудничество.
По-амбициозната идея е създаването на производствена линия за хранителни добавки в България чрез съвместно предприятие с китайски партньор.
Подобен модел променя логиката на отношенията. Вместо китайски продукт просто да бъде внесен в България, част от производството може да бъде локализирано тук — с европейска производствена, логистична и регулаторна перспектива.
Това е посока, която заслужава внимание далеч отвъд един конкретен сектор.
Китайските инвестиции не трябва да спират в София
Важен участник в срещата беше и Община Своге, която представи конкретни инвестиционни проекти в туризма, спорта и възобновяемата енергия.
Сред тях са проект за хотел със спортно-рехабилитационен център и инвестиционна възможност, свързана с фотоволтаична инсталация до 1 MW върху съоръженията на градския стадион.
Това е особено важно за българо-китайските отношения.
За България стойността на чуждестранните инвестиции не трябва да се измерва единствено с размера на капитала. Значение има и къде достига той. Един проект в по-малка община може да има непропорционално голям ефект върху местната заетост, инфраструктурата, туризма и икономическата активност.
От контакт към проект
Разбира се, бизнес форумите сами по себе си не създават инвестиции.
Между размяната на визитни картички и подписването на договор обикновено стоят месеци — понякога години — на проверки, преговори, регулаторни процедури и изграждане на доверие.
Именно тук се намира и същинската задача на Българо-китайската камара за индустриално развитие.
Не просто да доведе две компании в една зала, а да остане между тях и след като залата се изпразни.
Да идентифицира правилния партньор.
Да поддържа комуникацията.
Да помага за преодоляването на административните и културните различия.
И най-вече — да следи дали първоначалният интерес може да бъде превърнат в конкретен проект.
Защото България и Шанси имат едно интересно предимство: икономиките им не са еднакви.
Тъкмо обратното.
Китайският индустриален мащаб може да срещне българската специализация. Китайският капитал — български проекти. Българската земеделска продукция — китайската дистрибуция. Българската наука — китайската производствена база. А китайските технологии — европейската бизнес среда.
В международната търговия различията често са по-полезни от приликите.
Кръглата маса на 17 септември показа, че интерес има и от двете страни.
Сега предстои по-трудната част: да се види колко от този интерес ще се превърне в бизнес.
Срещата приключи. Разговорите тепърва започват.
